Началото на спасителното дело по планините у нас се губи много назад във времето, когато се заражда и родното туристическо движение.
Наченки на организиран туризъм се явяват след Освобождението през 1880 г. в средите на дружество “Славянска беседа”. През 1885 г., по призива на Алеко Константинов софийските любители на природата излизат на Черни връх. Постепенно започва оживена излетна дейност, залесяване, строеж на хижи и заслони. През 1921 г. изниква Каменното здание на Витоша, през 1922 г. на Рила се открива х. Скакавица, през 1923 г. - х. Алеко, през 1924 г. - х. Мусала на Рила, след нея през 1925 г. - х. Фонфон на Витоша и т.н.
Съвсем естествено с развитието на туристическото и скиорското движение започват и нещастните случаи. Има документи и описания на някои по-големи нещастия и проведените спасителни действия. През м. декември 1923 г. на Витоша под х. Алеко загива туристът Петър Димитров, през 1929 г. на 21.12. при снежна буря, отново на Витоша, загива друг турист - Димитър Бърдаров, на 18.01.1931 г., спасителна команда от Самоков под ръководството на Любен Тодоринов спасява домакина на х. Мусала – Стоян Ерделски при изгубване в силна снежна виелица, а на същата дата група от седем студенти бедстват на път за х. Алеко. На помощ излиза спасителна коменда под водачеството на Александър Белковски. Те намират и спасяват групата с изключение на студента Павел Романски, който почива на мястото, където сега се издига паметника. През лятото на същата година стават още два известни случая – на Пирин загива Атанас Джамджиев – отивайки да бере еделвайси в масива на връх Вихрен и Владимир Спространов, който излязъл с приятели от Рилския манастир с намерение да се катери по Рупите, но поради липса на алпийски съоръжения пада и загива.
Станалите нещастия по планините през десетилетието от 1923 до 1933 г. поставят с голяма острота въпроса за създаването на постоянно действаща, организирана Планинска спасителна служба. Импровизираните прояви за спасяване вече не могат да отговорят на нарастналите нужди на бързо развиващия се туризъм и скиорство.
Така се стига до основаването на Българската Планинска спасителна служба, която е рожба на организациите Български алпийски съюз, Български туристически съюз, Юношеския туристически съюз и Софийския ски-клуб. През месец ноември 1933 г., по инициатива на членовете на БАК- Емануил Шаранков, Любен Телчаров, Боян Х. Стамов, Александър Белковски е свикано събрание в канцеларията на ТД "Алеко". Събранието се ръководи от Председателя на дружеството д-р Пею Пеев. Учредява се комитет на който се възлага да организира и ръководи спасителни команди на Планинска спасителна служба. В комитета влизат инциаторите и още Васил Радев, Иван Боров, Никола Миронски и Никола Бошнаков.
Голямата задача, която си поставя комитета е да осигури спасителни команди за първа помощ, да осигури тяхното транспортиране. Материалната база е била нищожна, липсват средства. През 1937 г., вече има създадена организация на спасителни команди, които дават дежурства на Витошките хижи Алеко, Кумата и Момина скала. През 1938 г. излиза и първият правилник на ПСС. През 1940 г. Централното настоятелство на БТС помага активно на организацията, отпускат се средства, закупува се спортно облекло и други съоръжения, създава се нова организация, като екипите се разделят на спасители и носачи, на последните се е заплащало по 150 лв. Изработва се първата значка на ПСС със зеления кръст, която замества носените до тогава ленти. По проект на българския алпинист и спасител бай Коце Саваджиев се изработва и нова по-лека шейна за транспорт на пострадалите. В финансовите годишни разчети на БТС вече е влизала сумата от 150 000 лв. за ПСС, по-малки суми са отделяли и други организации.
Активна роля в тези събития играят д-р Емануил Шаранков, Любен Тодоринов, Боян Хаджистамов, Георги Зюмбюлев, Васил Радев, Тодор Тодоров, Константин Саваджиев, д-р Христо Христов.
През 1943 г. вече има регистрирана оказана помощ на повече от петдесет души, а 14 случая на тежко пострадали скиори са свалени до болницата на Червения кръст в София. По това време започва сътрудничество с Българския Младежки Червен кръст с договорката, че БТС и ЮТС ще осигуряват спасителите, а Младежкия Червен кръст – лекари.
Много ентусиазъм, много воля, много успехи и разочарования - това са ранните години, това е прохождането на ПСС.
КОЕ Е ГЛАВНОТО В ПО-НОВАТА ИСТОРИЯ НА НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ?
След втората световна война, през 1951 г. по указания и решения на държавно ниво, Планинската спасителна служба, като организация влиза в състава на Българския Червен кръст. Това решение дава благотворни резултати. Следват години на бързо развиване на структурата на ПСС. В този период ПСС е прекръстена на Планинска контролно спасителна служба /ПКСС/. По това време излизат и първите държавни документи, регламентиращи дейността на ПСС- това са :
РАЗПОРЕЖДАНЕ №1903 НА МС ОТ 13.12.1958 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 316 НА МС ОТ 08.10.1964 г.
С тези документи са решени неотложни въпроси свързани с екипировката, материалната база, осигуряването на служебен отпуск на спасителите за обучение и спасителни акции, издава се нов Правилник за дейността, уреждат се финансови въпроси.
Към 1970 г. вече има РАЗВИТА СТРУКТУРА с 34 спасителни отряди във всички по-големи подпланински селища, с достатъчен брой доброволни планински спасители, отговарящ на нуждите.
В този период започват платена работа и допринасят много за развитието на организацияата, първите щатни спасители Петър Златев - първият началник на ПКСС, след него Кирил Петров, също спасителите Стефан Камбуров, Петър Сфидосов.
В НАЧАЛОТО НА 70-ТЕ ГОДИНИ ЗАПОЧВА ТЕЖЪК И СЛАВЕН ЕТАП НА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ПСС, ТОВА Е ПРЯКО СВЪРЗАНО С ВЛИЗАНЕТО НА ПСС В ИКАР – МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПЛАНИНСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ
В периода – 69-70 г., след продължителна подготовка, доказване на действаща структура, представяне на статистика за оказана помощ и много лични контакти, с активната работа от страна на тогавашния Председател на ПСС - арх. Масларски, Кирил Петров, Петър Москов, Пирин Воденичаров, се стига до приемането на ПСС в ИКАР. Това се случва през 1971 г., на съвещанието на ИКАР в курортното селища Блед в Словения. Членството на ПСС в ИКАР осигурява пряка информация за работата на водещите спасителни служби, достъп до курсове и програми за обучение, контакти с производители на спасително имущество и екипировка. Една голяма група от най-активните и добре подготвени спасители се включва ентусиазирано в процеса на модернизация на ПСС. Това се незабравимите Петър Москов – УЧИТЕЛЯ, Георги Имов, д-р Сашо Кръстев, д-р Христо Христов-Дживджи, началника на ПСС – Кирил Петров. В периода 1974-75 г. се обучават и първите инструктори на ПСС по новите програми, успешно в този процес се включват и действащите инструктори със специална програма за преквалификация. Започват да се провеждат учебни курсове с нови програми, с нова методика, с добре подготвени инструктори. Това са курсовете за трудни терени на Пирин, за скално спасяване и т.н. В продължение на десетилетие, десетки спасители преминаха през тези специализирани, натоварени, полезни и запомнящи се курсове. През 1974 г., с помощта на австрийските инструктори ХАНС БАСЕТИ и РОЛАНД АДАМЛЕ и активното съдействие на Кирил Петров, се поставя началото на работата със спасителните кучета. През 1978 г., се провежда първият, редовен курс за въздушни спасители за оказване на помощ от въздуха с хеликоптери под ръководството на Петър Москов и Георги Имов. В този период се започва и промяна в организацията на планинското спасяване, развива се концепцията за строеж на постоянно действащи спасителни бази и установянане на постоянно действащи, предварително обявени постове. През 1973 г. влиза в експлоатация първата база на ПСС - това е база АЛЕКО на 1700 м. на Витоша планина в подстъпите на Черни връх. В по-късен етап според възможностите влизат в експлоатация и останалите бази на Витоша, не изостават и отрядите в страната, намират се начини и средства, и с много доброволен труд на спасителите, с пари и строителни материали от съмишленици изникват китните бази по Стара планина – Вежен, Бъзов дял, Грамадлива, и други. През 80-те години влизат в експлоатация и големите бази на ПСС - Студенец, Боровец и Банско, изградени със средства, предоставени от държавата за нуждите на ПСС, от модерни бази за обучение и оперативна работа в националните спортно-туристически центрове.
Това бурно развитие на ПСС в голяма степен се дължи и на 104-ТО РАЗПОРЕЖДАНЕ НА МС ОТ 21.03.1972 г. за “подобряване на ПКСС”, от където се създават възможностите за строеж на бази, за осигуряване на платен служебен отпуск за обучение и акции, за предоставяне на средства за екипировка, съоръжения и транспорт, за разкриване на щатове за платени спасители, за помощ от въздуха.
През 80-те години се полага и началото на успешна, ефективна работа на водачите и спасителните кучета по ликвидиране на последиците от бедствия, аварии и катастрофи. В учебна работа и реални акции, успешно се прилагат знанията и уменията придобити за търсене на затрупани в лавини и при други нещастни случаи от общ характер по време на бедствия. Установени са контакти с водеща Школа за такова обучение в Тренто – Италия, български водачи посещават курсове при тях, инструктори от Школата посещаваха наши занимания, обучени бяха и инструктори в тази специфична дейност. Подготвени водачи по тази методика получиха международен сертификат за работа при бедствия. Групата за работа със спасителните кучета има голям, положителен актив, наши спасителни екипи работиха ефективно при големите земетресения в Армения през 1988 г. и Турция през 1999 г., както и при много тежки нещастия в България.
Нарастването на опитността, на материално-техническата база се съпътства с увеличаване на броя на нещастията. В периода 1980-1990 г., ПСС оказва помощ средно годишно на около 1800 пострадали в планините. Цялата структура на ПСС, работи в определен технологичен порядък, създаден и поддържан от Ръководството на ПСС и отрядните ръководства, основаващ се на вътрешно-устройствените документи на ПСС, обезпечен с необходимата материална база - автомобили с повишена проходимост, снежни машини, радиостанции, екипировка, спасителни съоръжения и т.н.
СЛЕД 1990 г., В НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ, В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ, ПСС ВЛЕЗЕ СЪС ВСИЧКИТЕ ПОЗНАТИ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА КЪМ КОРЕННО НОВ, ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ.
Преустановена бе стопроцентовата държавна издръжка, нямаше средства за екипировка, съоръжения за енергийни консумативи, за поддръжка на материалната база.
През 1992 г., ръководството на ПСС създаде антикризисна програма. Водещите приоритети бяха:
-въвеждане на заплащане на оказавата помощ в планините от пострадалите и създаване на система за получаване на средства от застраховките първо на чуждестранните туристи, на по-късен етап и от българските граждани;
- промяна на местата за провеждане на учебната работа, самосгъстяване и отдаване под-наем на двете големи бази Боровец и Банско. Идеята беше средствата инвестирани от държавата в базите на ПСС, да помогнат за получаване на приходи за дейността на ПСС и още по-точно за оцеляването на ПСС;
Началото на този етап беше изключително трудно, наложи се в определени моменти разходите по учебната работа да се ограничат, отменени бяха някои курсове, ограничени бяха разходите за резервни части и консумативи. Всички планински спасители проявиха разбиране и подкрепа, СТИГНА СЕ ДО РЕШЕНИЕ НА Общото Делегатско събрание на ПСС, ЧАСТ ОТ РАЗХОДИТЕ ПО ЕКИПИРОВКАТА ДА СЕ ПОЕМАТ ОТ САМИТЕ СПАСИТЕЛИ-едно много достойно решение, което заедно с другите приоритети на антикризисната програма позволи ПСС да оцелее и да продължи да върши своята високохуманна работа
Постепенно, след обяснимия спад на посещенията в планините веднага след 1990 г., сега потока непрекъснато се увеличава, разшириха се и спортно-туристическите центрове, създават се и нови. Това естествено води до увеличаване и на работата на ПСС. В последните три години, средно годишно оказваме помощ на около 1100 души.
Увеличаването на броя на спасителните акции, води до необходимост от все по-голямо участие на доброволните планински спасители в тяхното успешно провеждане. Това означава по-често излизане на спасителите от местоработата, където си изкарват прехраната, по-често откъсване за продължително време от ежедневните условия на бит, сгъстява се в някаква степен и голямото физическо натоварване от оперативните действия при спасителните акции. Продължителното натрупване на тези неблагоприятни обстоятелства и условия в някои райони, би могло да доведе до намаляване на мотивацията и съответно на аварийната готовност на екипите.
Практиката на европейските спасителни служби показва, че решаването на подобни проблеми се извършва основно с въвеждане на съвременни технологии, технически и транспортни средства и на първо място с оказване на помощ от въздуха.
Считаме, че в нашето съвремие, задачата за възобновяване на системата за оказването на помощ от въздуха в планините чрез хеликоптер е задача номер едно и основен двигател за това трябва да бъде държавната институция. При тенденциите които има за непрекъснато развиване на туризма по планините, при увеличаващия се брой на нещастните случаи, възможностите за оказване на помощ само и единствено по земен път са изчерпани и организираната спасителна работа става неефективна. Известно е, че туризмът е един от най-мощните и перспективни приходоизточници в държавния бюджет и в този смисъл средства и управленческа воля за решаване на посочените проблеми трябва да се отделят. Още повече с въвеждането на такава услуга, българската държава ще отговори и на изискванията на Европейския съюз, на който България е член и където подобни практики са ежедневие, включително и в страни, като Словакия Чехия и Полша.
В заключение, от името на ръководството на ПСС и от мое име искам да благодаря на всички, които ни разбират, помагат и подкрепят. Тази благодарност отправяме преди всичко към планинските спасители и към техните семейства, които отдават много от свободното си време. Благодарим на всички приятели и съмишленици, на нашите спонсори, които заедно с нас участват в благородната мисия на планинското спасяване. Благодарим на нашите предци, на първооснователите, които преди седемдесет и пет години положиха основите на тази високо-хуманна дейност. Благодарим на хилядите сърцати хора-планински спасители, преминали през редиците на Планинската спасителна служба от нейното създаване до сега.
Източник
Наченки на организиран туризъм се явяват след Освобождението през 1880 г. в средите на дружество “Славянска беседа”. През 1885 г., по призива на Алеко Константинов софийските любители на природата излизат на Черни връх. Постепенно започва оживена излетна дейност, залесяване, строеж на хижи и заслони. През 1921 г. изниква Каменното здание на Витоша, през 1922 г. на Рила се открива х. Скакавица, през 1923 г. - х. Алеко, през 1924 г. - х. Мусала на Рила, след нея през 1925 г. - х. Фонфон на Витоша и т.н.
Съвсем естествено с развитието на туристическото и скиорското движение започват и нещастните случаи. Има документи и описания на някои по-големи нещастия и проведените спасителни действия. През м. декември 1923 г. на Витоша под х. Алеко загива туристът Петър Димитров, през 1929 г. на 21.12. при снежна буря, отново на Витоша, загива друг турист - Димитър Бърдаров, на 18.01.1931 г., спасителна команда от Самоков под ръководството на Любен Тодоринов спасява домакина на х. Мусала – Стоян Ерделски при изгубване в силна снежна виелица, а на същата дата група от седем студенти бедстват на път за х. Алеко. На помощ излиза спасителна коменда под водачеството на Александър Белковски. Те намират и спасяват групата с изключение на студента Павел Романски, който почива на мястото, където сега се издига паметника. През лятото на същата година стават още два известни случая – на Пирин загива Атанас Джамджиев – отивайки да бере еделвайси в масива на връх Вихрен и Владимир Спространов, който излязъл с приятели от Рилския манастир с намерение да се катери по Рупите, но поради липса на алпийски съоръжения пада и загива.
Станалите нещастия по планините през десетилетието от 1923 до 1933 г. поставят с голяма острота въпроса за създаването на постоянно действаща, организирана Планинска спасителна служба. Импровизираните прояви за спасяване вече не могат да отговорят на нарастналите нужди на бързо развиващия се туризъм и скиорство.
Така се стига до основаването на Българската Планинска спасителна служба, която е рожба на организациите Български алпийски съюз, Български туристически съюз, Юношеския туристически съюз и Софийския ски-клуб. През месец ноември 1933 г., по инициатива на членовете на БАК- Емануил Шаранков, Любен Телчаров, Боян Х. Стамов, Александър Белковски е свикано събрание в канцеларията на ТД "Алеко". Събранието се ръководи от Председателя на дружеството д-р Пею Пеев. Учредява се комитет на който се възлага да организира и ръководи спасителни команди на Планинска спасителна служба. В комитета влизат инциаторите и още Васил Радев, Иван Боров, Никола Миронски и Никола Бошнаков.
Голямата задача, която си поставя комитета е да осигури спасителни команди за първа помощ, да осигури тяхното транспортиране. Материалната база е била нищожна, липсват средства. През 1937 г., вече има създадена организация на спасителни команди, които дават дежурства на Витошките хижи Алеко, Кумата и Момина скала. През 1938 г. излиза и първият правилник на ПСС. През 1940 г. Централното настоятелство на БТС помага активно на организацията, отпускат се средства, закупува се спортно облекло и други съоръжения, създава се нова организация, като екипите се разделят на спасители и носачи, на последните се е заплащало по 150 лв. Изработва се първата значка на ПСС със зеления кръст, която замества носените до тогава ленти. По проект на българския алпинист и спасител бай Коце Саваджиев се изработва и нова по-лека шейна за транспорт на пострадалите. В финансовите годишни разчети на БТС вече е влизала сумата от 150 000 лв. за ПСС, по-малки суми са отделяли и други организации.
Активна роля в тези събития играят д-р Емануил Шаранков, Любен Тодоринов, Боян Хаджистамов, Георги Зюмбюлев, Васил Радев, Тодор Тодоров, Константин Саваджиев, д-р Христо Христов.
През 1943 г. вече има регистрирана оказана помощ на повече от петдесет души, а 14 случая на тежко пострадали скиори са свалени до болницата на Червения кръст в София. По това време започва сътрудничество с Българския Младежки Червен кръст с договорката, че БТС и ЮТС ще осигуряват спасителите, а Младежкия Червен кръст – лекари.
Много ентусиазъм, много воля, много успехи и разочарования - това са ранните години, това е прохождането на ПСС.
КОЕ Е ГЛАВНОТО В ПО-НОВАТА ИСТОРИЯ НА НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ?
След втората световна война, през 1951 г. по указания и решения на държавно ниво, Планинската спасителна служба, като организация влиза в състава на Българския Червен кръст. Това решение дава благотворни резултати. Следват години на бързо развиване на структурата на ПСС. В този период ПСС е прекръстена на Планинска контролно спасителна служба /ПКСС/. По това време излизат и първите държавни документи, регламентиращи дейността на ПСС- това са :
РАЗПОРЕЖДАНЕ №1903 НА МС ОТ 13.12.1958 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 316 НА МС ОТ 08.10.1964 г.
С тези документи са решени неотложни въпроси свързани с екипировката, материалната база, осигуряването на служебен отпуск на спасителите за обучение и спасителни акции, издава се нов Правилник за дейността, уреждат се финансови въпроси.
Към 1970 г. вече има РАЗВИТА СТРУКТУРА с 34 спасителни отряди във всички по-големи подпланински селища, с достатъчен брой доброволни планински спасители, отговарящ на нуждите.
В този период започват платена работа и допринасят много за развитието на организацияата, първите щатни спасители Петър Златев - първият началник на ПКСС, след него Кирил Петров, също спасителите Стефан Камбуров, Петър Сфидосов.
В НАЧАЛОТО НА 70-ТЕ ГОДИНИ ЗАПОЧВА ТЕЖЪК И СЛАВЕН ЕТАП НА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ПСС, ТОВА Е ПРЯКО СВЪРЗАНО С ВЛИЗАНЕТО НА ПСС В ИКАР – МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПЛАНИНСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ
В периода – 69-70 г., след продължителна подготовка, доказване на действаща структура, представяне на статистика за оказана помощ и много лични контакти, с активната работа от страна на тогавашния Председател на ПСС - арх. Масларски, Кирил Петров, Петър Москов, Пирин Воденичаров, се стига до приемането на ПСС в ИКАР. Това се случва през 1971 г., на съвещанието на ИКАР в курортното селища Блед в Словения. Членството на ПСС в ИКАР осигурява пряка информация за работата на водещите спасителни служби, достъп до курсове и програми за обучение, контакти с производители на спасително имущество и екипировка. Една голяма група от най-активните и добре подготвени спасители се включва ентусиазирано в процеса на модернизация на ПСС. Това се незабравимите Петър Москов – УЧИТЕЛЯ, Георги Имов, д-р Сашо Кръстев, д-р Христо Христов-Дживджи, началника на ПСС – Кирил Петров. В периода 1974-75 г. се обучават и първите инструктори на ПСС по новите програми, успешно в този процес се включват и действащите инструктори със специална програма за преквалификация. Започват да се провеждат учебни курсове с нови програми, с нова методика, с добре подготвени инструктори. Това са курсовете за трудни терени на Пирин, за скално спасяване и т.н. В продължение на десетилетие, десетки спасители преминаха през тези специализирани, натоварени, полезни и запомнящи се курсове. През 1974 г., с помощта на австрийските инструктори ХАНС БАСЕТИ и РОЛАНД АДАМЛЕ и активното съдействие на Кирил Петров, се поставя началото на работата със спасителните кучета. През 1978 г., се провежда първият, редовен курс за въздушни спасители за оказване на помощ от въздуха с хеликоптери под ръководството на Петър Москов и Георги Имов. В този период се започва и промяна в организацията на планинското спасяване, развива се концепцията за строеж на постоянно действащи спасителни бази и установянане на постоянно действащи, предварително обявени постове. През 1973 г. влиза в експлоатация първата база на ПСС - това е база АЛЕКО на 1700 м. на Витоша планина в подстъпите на Черни връх. В по-късен етап според възможностите влизат в експлоатация и останалите бази на Витоша, не изостават и отрядите в страната, намират се начини и средства, и с много доброволен труд на спасителите, с пари и строителни материали от съмишленици изникват китните бази по Стара планина – Вежен, Бъзов дял, Грамадлива, и други. През 80-те години влизат в експлоатация и големите бази на ПСС - Студенец, Боровец и Банско, изградени със средства, предоставени от държавата за нуждите на ПСС, от модерни бази за обучение и оперативна работа в националните спортно-туристически центрове.
Това бурно развитие на ПСС в голяма степен се дължи и на 104-ТО РАЗПОРЕЖДАНЕ НА МС ОТ 21.03.1972 г. за “подобряване на ПКСС”, от където се създават възможностите за строеж на бази, за осигуряване на платен служебен отпуск за обучение и акции, за предоставяне на средства за екипировка, съоръжения и транспорт, за разкриване на щатове за платени спасители, за помощ от въздуха.
През 80-те години се полага и началото на успешна, ефективна работа на водачите и спасителните кучета по ликвидиране на последиците от бедствия, аварии и катастрофи. В учебна работа и реални акции, успешно се прилагат знанията и уменията придобити за търсене на затрупани в лавини и при други нещастни случаи от общ характер по време на бедствия. Установени са контакти с водеща Школа за такова обучение в Тренто – Италия, български водачи посещават курсове при тях, инструктори от Школата посещаваха наши занимания, обучени бяха и инструктори в тази специфична дейност. Подготвени водачи по тази методика получиха международен сертификат за работа при бедствия. Групата за работа със спасителните кучета има голям, положителен актив, наши спасителни екипи работиха ефективно при големите земетресения в Армения през 1988 г. и Турция през 1999 г., както и при много тежки нещастия в България.
Нарастването на опитността, на материално-техническата база се съпътства с увеличаване на броя на нещастията. В периода 1980-1990 г., ПСС оказва помощ средно годишно на около 1800 пострадали в планините. Цялата структура на ПСС, работи в определен технологичен порядък, създаден и поддържан от Ръководството на ПСС и отрядните ръководства, основаващ се на вътрешно-устройствените документи на ПСС, обезпечен с необходимата материална база - автомобили с повишена проходимост, снежни машини, радиостанции, екипировка, спасителни съоръжения и т.н.
СЛЕД 1990 г., В НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ, В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ, ПСС ВЛЕЗЕ СЪС ВСИЧКИТЕ ПОЗНАТИ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА КЪМ КОРЕННО НОВ, ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ.
Преустановена бе стопроцентовата държавна издръжка, нямаше средства за екипировка, съоръжения за енергийни консумативи, за поддръжка на материалната база.
През 1992 г., ръководството на ПСС създаде антикризисна програма. Водещите приоритети бяха:
-въвеждане на заплащане на оказавата помощ в планините от пострадалите и създаване на система за получаване на средства от застраховките първо на чуждестранните туристи, на по-късен етап и от българските граждани;
- промяна на местата за провеждане на учебната работа, самосгъстяване и отдаване под-наем на двете големи бази Боровец и Банско. Идеята беше средствата инвестирани от държавата в базите на ПСС, да помогнат за получаване на приходи за дейността на ПСС и още по-точно за оцеляването на ПСС;
Началото на този етап беше изключително трудно, наложи се в определени моменти разходите по учебната работа да се ограничат, отменени бяха някои курсове, ограничени бяха разходите за резервни части и консумативи. Всички планински спасители проявиха разбиране и подкрепа, СТИГНА СЕ ДО РЕШЕНИЕ НА Общото Делегатско събрание на ПСС, ЧАСТ ОТ РАЗХОДИТЕ ПО ЕКИПИРОВКАТА ДА СЕ ПОЕМАТ ОТ САМИТЕ СПАСИТЕЛИ-едно много достойно решение, което заедно с другите приоритети на антикризисната програма позволи ПСС да оцелее и да продължи да върши своята високохуманна работа
Постепенно, след обяснимия спад на посещенията в планините веднага след 1990 г., сега потока непрекъснато се увеличава, разшириха се и спортно-туристическите центрове, създават се и нови. Това естествено води до увеличаване и на работата на ПСС. В последните три години, средно годишно оказваме помощ на около 1100 души.
Увеличаването на броя на спасителните акции, води до необходимост от все по-голямо участие на доброволните планински спасители в тяхното успешно провеждане. Това означава по-често излизане на спасителите от местоработата, където си изкарват прехраната, по-често откъсване за продължително време от ежедневните условия на бит, сгъстява се в някаква степен и голямото физическо натоварване от оперативните действия при спасителните акции. Продължителното натрупване на тези неблагоприятни обстоятелства и условия в някои райони, би могло да доведе до намаляване на мотивацията и съответно на аварийната готовност на екипите.
Практиката на европейските спасителни служби показва, че решаването на подобни проблеми се извършва основно с въвеждане на съвременни технологии, технически и транспортни средства и на първо място с оказване на помощ от въздуха.
Считаме, че в нашето съвремие, задачата за възобновяване на системата за оказването на помощ от въздуха в планините чрез хеликоптер е задача номер едно и основен двигател за това трябва да бъде държавната институция. При тенденциите които има за непрекъснато развиване на туризма по планините, при увеличаващия се брой на нещастните случаи, възможностите за оказване на помощ само и единствено по земен път са изчерпани и организираната спасителна работа става неефективна. Известно е, че туризмът е един от най-мощните и перспективни приходоизточници в държавния бюджет и в този смисъл средства и управленческа воля за решаване на посочените проблеми трябва да се отделят. Още повече с въвеждането на такава услуга, българската държава ще отговори и на изискванията на Европейския съюз, на който България е член и където подобни практики са ежедневие, включително и в страни, като Словакия Чехия и Полша.
В заключение, от името на ръководството на ПСС и от мое име искам да благодаря на всички, които ни разбират, помагат и подкрепят. Тази благодарност отправяме преди всичко към планинските спасители и към техните семейства, които отдават много от свободното си време. Благодарим на всички приятели и съмишленици, на нашите спонсори, които заедно с нас участват в благородната мисия на планинското спасяване. Благодарим на нашите предци, на първооснователите, които преди седемдесет и пет години положиха основите на тази високо-хуманна дейност. Благодарим на хилядите сърцати хора-планински спасители, преминали през редиците на Планинската спасителна служба от нейното създаване до сега.
Източник
Коментари