Тактиката на САЩ да атакува противниците си през всякакви граници продължава да набира сила - тази седмица Пакистан понесе нов ракетен удар на своя територия. Преди месец Сирия също трябваше да се примири с кратка американска операция близо до границата й с Ирак. Дали новият президент ще продължи тази инициатива на администрацията на Буш? Обама вече е изразявал публично подкрепата си за такива удари, ако няма действие от страна на местните власти. Може би затова Пакистан вече сътрудничи повече от всякога в борбата с талибаните.
При удара в сряда, нанесен от безпилотен самолет в село Кел, са загинали петима екстремисти, за които се знае че имат връзки с Ал Кайда. Ударът предизвика за пореден път протестите на пакистанските власти, които преживяха вече поне 20 такива атаки от средата на годината досега. Той обаче е в област извън граничните с Афганистан и е в територия под директен контрол от Исламабад, което показва че новата тактика на САЩ да удрят вражески единици дори зад границите на Ирак и Афганистан набира все повече сила.
На 31 октомври, командващия войските в Ирак генерал Дейвид Петреус пое командването на целия близък и среден Изток. Първата среща на Петреус след назначението му беше с пакистанския президент Али Зардари, от когото чу, че Пакистан настоява да се спрат американските атаки през границата с Афганистан. Само една досега включваше използването на специални части, а останалите бяха извършени с ракети. В същия ден, в който Петреус поемаше командването, ракетна атака в Пакистан отне живота на над 30 души, повечето от които според пакистанското разузнаване са активисти на Ал кайда.
Според информиран източник от Пентагона, цитиран от американското издание „Еър форс таймс“, след като през последните месеци ситуацията в Афганистан се е влошила значително и жертвите там са повече от тези в Ирак, вижданията във Вашингтон са се приближили до тези на специалните части, които отдавна искат да провеждат операции в пакистанските погранични райони, където се намират много от лидерите на талибаните и Ал Кайда. Източникът твърди, че такива атаки през граница се одобряват „от много високо ниво, далеч над командващия афганистанския специален отряд“.
На 26 октомври, четири американски хеликоптера и осем войници от специалните части за петнайсет минути обезглавиха една от най-солидните мрежи за контрабанда през границата между Сирия и Ирак, като удариха лидера й в къщата му в сирийския град Сукария. Краткото съобщение след успешната операция в Сирия гласеше, че е бил убит Абу Гадия - - човекът, отговорен за снабдяването на Ал Кайда в Ирак с чужди паспорти, оръжие, квартири и най-важното - с безкраен поток от доброволци.
Вашингтон предупреждава Сирия от години, че границата й с Ирак служи за проникването на чужди бойци, които се присъединяват към терористичните организации на иракска територия. Досега обаче, действия по този въпрос не бяха предприемани, напротив . Местоположението на удара - на няколко километра от Ирак - обаче донесе озадачение. – ситуацията се подобряваше. Иракският президент Джалал Талабани наскоро каза на Буш, че Иран и Сирия вече не представляват заплаха за страната му, а този месец в Багдад за пръв път от 26 години насам пристигна сирийски посланик. Американските реакции след удара, макар и доста сдържани, се ограничиха с позоваването на невъзможността на сирийските власти да опазят границата си, както и на „правото на преследване“, първоначално заложено в международната конвенция за морските закони. На подобен принцип Турция атакува кюрдски позиции в Северен Ирак, след като сепаратистите нанесат удар на турска територия, но това разтяга до максимум границите на международното право.
Възможно е ударите по съседни държави да са част от нова стратегия, изпълнявана от администрацията на Буш в последните й месеци. Някои експерти смятат, че отиващите си управляващи в САЩ се възползват от факта, че страни като Пакистан и Сирия вероятно ще искат по-добри отношения с новата администрация и си разчистват сметките с екстремисти, които досега са се ползвали от защитата на националните граници. „Смятам, че вече има желание да се стигне по-далеч в справянето с директните заплахи за американските сили, дори и стратегическите последствия от това да носят вреда“, казва Даниел Корски от Европейския съвет по външна политика, който следи внимателно развитията в Афганистан и Ирак. „Мисля, че това ще бъде също ключов въпрос за новата администрация“, допълва той.
През февруари тази година, Барак Обама беше категоричен, че „ако имаме разузнавателна информация за ценни терористични мишени и Мушараф не действа, ние ще го направим“. Натискът върху все още крехкото пакистанско правителство, което е първото след годините диктат на Мушараф и което неведнъж е изявило желание да се справи с екстремизма в пограничните райони, обаче може да доведе до разпада му. Сирийското отваряне към преговори с Израел и отношения с Ирак също е твърде ценно, за да бъде изхвърлено с лека ръка. Обама, както показа и досегашната му кампания, е прагматист. Ето защо ако Исламабад все по-активно сътрудничи с американската армия в прочистването на граничните райони с Афганистан, тази тактика на Буш може да бъде използвана доста по-рядко от Обама.
Не бива да се забравя обаче максимата, която американците са научили в Близкия изток, според източник от Пентагона, пожелал да остане анонимен. Пред "Капитал" той коментира, че „логиката в Близкия изток всъщност е „стреляй, докато говориш“, а не само едното или другото. Така стана и в Ирак. Опитвай да установиш кого можеш да привлечеш и кого – не, докато се обстрелвате взаимно.“
Коментари