Днес, 17 ноември т.г., можем да кажем с твърда убеденост, че световната финансова криза нанесе своя удар върху втората по големина източноевропейска държава, член на Европейския съюз - северните ни съседи в Румъния. Местни и световни компании обявиха, че ще намалят, спрат временно или прекратят окончателно дейността си на румънска територия, правителството наложи запор върху бюджетни разходи, инфлацията порасна в момент, в който трябваше да падне, стагнация обхвана румънските пазари... А идат избори.
Николай Йотов, Букурещ
Две седмици преди парламентарните избори Румъния вече е изправена пред сериозната опасност от това, което икономистите наричат “твърдо приземяване” - през 2009 който и да дойде на власт след вота на 30 ноември, ще има тежката задача да облекчава друсането, което румънците ги чака догодина.
Сигнали за предстояща икономическа стагнация - заплашваща с криза - започнаха да прииждат от международни анализатори още през лятото, когато правителството на премиера Калин Попеску Търичану реши да вдига заплатите с темпове, невиждани в която и да е друга държава в Европа. През септември френската агенция за кредитен рейтинг “Кофас” представи на пресконференция тревожни данни, показващи, че близо 7500 компании от практически всички сектори на румънската икономика са били в несъстоятелност в края на първата половина на тази година. Значителен брой от тях, над 800 - в строителния бизнес.
Едни от най-застрашените сектори на бизнеса - неразделно свързаните строителство и недвиждими имоти, са вече в застой. Безбожно надути цени, нискокачествено 
строителство, безброй спекуланти, търсещи бързи печалби, и една шепа сериозни инвеститори, наред със скорошните промени в правилата за отпускане на кредити, наложени от централната банка, и не на последно място международната финансова криза карат търсенето да спадне, а много фирми в този сектор да преустановят дейността си.
Това не е задължително негативен развой на събитията, особено що се отнася до недвижимите имоти: след мъчителен за мнозина период на ценообразуване, нямащо нищо общо даже и с някои от най-високите заплати в страната, цените най-накрая се очаква да започнат да спадат до поносими за повечето потребители нива. Последните данни показват например, че гарсониера в хубав квартал на Букурещ вече може да се намери за 60 хиляди евро – нещо, за което младите семейства можеха само да си мечтаят до това лято, когато тя струваше 90-100 хиляди евро, или средно по 2000 евро на квадратен метър. С ограниченията на румънската централна банка (БНР) обаче ориентираните към масово потребление румънци ще трябва да чакат по-добри времена. Наскоро БНР промени правилата за отпускане на банкови кредити за населението, според които румънците вече ще могат да се задлъжняват само според обема на декларираните пред властите доходи на края на годината, а не, както досега, на базата на служебни бележки, издадени от работодателя, за истинското им възнаграждение.
А заплатите засега, изглежда, ще бъдат замразени, но по-лошото е, че безработицата се очаква да нарасне догодина с два до три процента от сегашните четири на сто вследствие на масови уволнения както в бюджетния, така и в частния сектор, които вече започнаха в Северозападна Румъния именно като последствие от международната финансова криза. Румънският автомобилопроизводител “Дачиа”, собственост на френския концерн “Рено”, обяви миналата седмица, че ще прекъсне между 20 ноември и 7 декември правенето на коли, заради “драстичен” спад в продажбите на световно ниво. Американският гигант “Крафт Фуудс” заяви, че ще затвори фабриката си за шоколадови изделия в Брашов до края на другата година в опит да консолидира производствените си процеси.
Най-големият румънски производител на изкуствени торове “Азомуреш” заяви, че ще оперира на половината от работния си капацитет до края на тази година заради спад в поръчките на местно и международно ниво, като в същото време “суспендира” договорите на 250 от служителите си, които ще продължат да получават 75% от основната си заплата. Това са само една шепа от общия брой примери за удара по румънската икономика, чийто ръст и да стигне 9,1% тази година, каквито са надеждите на правителството, ще падне до под 5%, а според песимистичните прогнози и под 2% догодина, придружени от нестихваща инфлация и бюджетен дефицит от над 3%, което ще бъде сериозен “назадък” в амбициите на страната да приеме еврото като официална валута през 2014.
И в чуждестранните инвестиции се очаква спад догодина от предвижданите десет милиарда евро през 2008, което ще доведе до проблеми във финансирането на дефицита по текущата сметка – сериозен негативен показател на Румъния и до ден днешен.
Страната днес е в положение на принудително изчакване: с проблеми, които изискват незабавно действие, но тези, които могат да го предприемат, вече по-скоро нямат време, а тези, които горят от нетърпение да се впуснат във вземане на решения, ще трябва да почакат. Чакаме и ние, за предпочитане до парното, докато зимният студ и ноемврийската мъгла се спускат над румънската столица за поредна демократична година.
източник
строителство, безброй спекуланти, търсещи бързи печалби, и една шепа сериозни инвеститори, наред със скорошните промени в правилата за отпускане на кредити, наложени от централната банка, и не на последно място международната финансова криза карат търсенето да спадне, а много фирми в този сектор да преустановят дейността си.
Това не е задължително негативен развой на събитията, особено що се отнася до недвижимите имоти: след мъчителен за мнозина период на ценообразуване, нямащо нищо общо даже и с някои от най-високите заплати в страната, цените най-накрая се очаква да започнат да спадат до поносими за повечето потребители нива. Последните данни показват например, че гарсониера в хубав квартал на Букурещ вече може да се намери за 60 хиляди евро – нещо, за което младите семейства можеха само да си мечтаят до това лято, когато тя струваше 90-100 хиляди евро, или средно по 2000 евро на квадратен метър. С ограниченията на румънската централна банка (БНР) обаче ориентираните към масово потребление румънци ще трябва да чакат по-добри времена. Наскоро БНР промени правилата за отпускане на банкови кредити за населението, според които румънците вече ще могат да се задлъжняват само според обема на декларираните пред властите доходи на края на годината, а не, както досега, на базата на служебни бележки, издадени от работодателя, за истинското им възнаграждение.
А заплатите засега, изглежда, ще бъдат замразени, но по-лошото е, че безработицата се очаква да нарасне догодина с два до три процента от сегашните четири на сто вследствие на масови уволнения както в бюджетния, така и в частния сектор, които вече започнаха в Северозападна Румъния именно като последствие от международната финансова криза. Румънският автомобилопроизводител “Дачиа”, собственост на френския концерн “Рено”, обяви миналата седмица, че ще прекъсне между 20 ноември и 7 декември правенето на коли, заради “драстичен” спад в продажбите на световно ниво. Американският гигант “Крафт Фуудс” заяви, че ще затвори фабриката си за шоколадови изделия в Брашов до края на другата година в опит да консолидира производствените си процеси.
Най-големият румънски производител на изкуствени торове “Азомуреш” заяви, че ще оперира на половината от работния си капацитет до края на тази година заради спад в поръчките на местно и международно ниво, като в същото време “суспендира” договорите на 250 от служителите си, които ще продължат да получават 75% от основната си заплата. Това са само една шепа от общия брой примери за удара по румънската икономика, чийто ръст и да стигне 9,1% тази година, каквито са надеждите на правителството, ще падне до под 5%, а според песимистичните прогнози и под 2% догодина, придружени от нестихваща инфлация и бюджетен дефицит от над 3%, което ще бъде сериозен “назадък” в амбициите на страната да приеме еврото като официална валута през 2014.
И в чуждестранните инвестиции се очаква спад догодина от предвижданите десет милиарда евро през 2008, което ще доведе до проблеми във финансирането на дефицита по текущата сметка – сериозен негативен показател на Румъния и до ден днешен.
Страната днес е в положение на принудително изчакване: с проблеми, които изискват незабавно действие, но тези, които могат да го предприемат, вече по-скоро нямат време, а тези, които горят от нетърпение да се впуснат във вземане на решения, ще трябва да почакат. Чакаме и ние, за предпочитане до парното, докато зимният студ и ноемврийската мъгла се спускат над румънската столица за поредна демократична година.
източник
Коментари